Последните най-коментирани теми в правните среди са изказванията на главния прокурор за адвокатите, изказването на адвокат Екимджиев за прилагането на Конституцията от върховните съдилища и нелепата позиция, оповестена като позиция на ВАдвС по повод изказванията на адвокат Екимджиев без да има такава, одобрена от съвета. Независимо от различните виждания дискусиите показват неразбиране на същността на професията на адвоката и действителната му роля за защита правата на гражданите и юридическите лица. Няколко размисли по темата без претенции за академичност.
Адвокатът е като свещеника, приема “изповедта”на клиента, но не приема и не носи греха на клиента, затова адвокатът не може да се идентифицира с клиента, независимо дали съветва и защитава “лошите” или “добрите” съобразно представите на обществото кои са,” добри” и кои “лоши”. А обикновено това се разбира и накрая.
Адвокатът е професионалист и действа (или поне така трябва) само със законни средства, и ако не го прави системата за саморегулация го отстранява от професията. Друг е въпросът дали се прави ефективно.
Адвокатът е независим и от клиента, противно на разбирането, че следва и е подчинен на клиента, защото му плаща. Адвокатът тъкмо, защото е професионалист действа съобразно закона и “възпитава” клиента, защото ако не го прави губи и клиента (делото, случая) и адвоката ( репутация, права) в крайна сметка.
Адвокатът “действа в интерес на правосъдието”, защото именно със знанията си подпомага съдът да не греши и справедливостта да си дойде на мястото, каквато е истинската цел на правосъдието от библейски времена.
Адвокатът именно, заради профисионалната си подготовка, правен и житейски опит, може и е длъжен да бъде коментатор по актуалните правни въпроси,които стоят пред обществото. В тези си действия адвокатът има свободната преценка какво и как да каже и носи лична отговорност за думите си. Никакви органи на адвокатурата не могат да ограничат правото на лично мнение и свобода на изразяване на адвоката с мотива “да не говорим, че да сме добре я със съдилища, я с главен прокурор”.
Адвокатът като професионалист може и е длъжен да участва в подготовката и обсъжданията на законопроекти. Тази дейност трябва да е явна и открита, за да няма съмнение в намеренията, защото ако не адвоката, кой друг е най-близо до проблемите на човека?
На адвоката си дължи уважение като на съдия и това не са празни думи, както мислят някои колеги. Адвокатът може да не е равен на съдията, но е ,,чистата съвест” на съдията, именно защото му помага да води процеса и постанови крайния акт, така че невинния да не пострада, а виновния да остане ненаказан.
Затова уважение и респект към адвоката!
Отговорност, знания, морал и обществена ангажираност от всеки адвокат!